Историята на БАН

от 1947 до 1988

1947-1960

1947, 1 февруари – ВНС гласува нов закон, който връща старото название – БАН. Академията е определена като ?най-висшия научен институт в страната“, ?държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот“, което се намира под ведомството на МС.

1947, 27-28 февр. – приемане на Устав на БАН

На 4 март 1947 г. за председател на Академията е избран Тодор Павлов.

През септември 1949 г. е променена структурата на БАН. Отделите и клоновете са заменени от 7 отделения за: физико-математически и технически науки; геолого-географски и химически науки; биологични и медицински науки; история, археология и философия; правни и икономически науки; езикознание, етнография и литература; изобразителни изкуства и култура. Институтите на Академията се определят като основни органи за научноизследователската работа на БАН.

Одобрява се нов правилник за аспирантурата в БАН през 1951 г.

1957 г. – сключени са съглашения с Полската академия на науките, с Германската академия на науките в Берлин, с Германската академия на селскостопанските науки, с Чехословашката академия на науките и с Академията на Румънската народна република.

1960 г. – към БАН се създава Отделение за технически науки със следните институти: Институт по енергетика, Технически институт, Институт по градоустройство и архитектура. Към Отделението за технически науки се създават и самостоятелни секции по автоматика и телемеханика и по металознание и технология на металите.

На снимката: акад. Тодор Павлов

1961-1962

На 28 август 1961 г. Министерският съвет постановява създаването на самостоятелна Академия на селскостопанските науки, която да се намира под ведомството на Министерството на земеделието.

През 1961 г. е пуснат в действие първият ядрен реактор в България под ръководството на тогавашния директор на ОИЯИ в Дубна проф. Дмитрий Блохинцев.

Ообособява самостоятелно отделение по химически науки, включващо Институтът по обща и неорганична химия, Институтът по органична химия и Институтът по физикохимия се през 1961 г.

През 1961 година е одобрен методът за леене с газово противоналягане, създаден от акад. Ангел Балевски и чл.- кор. Иван Димов предназначен за? получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала. Леенето с противоналягане има широко приложение в автомобилната индустрия, най-вече в производството на джанти и се използва с изключителен успех от водещи автомобилни фирми в 25 страни.

През 1962 г. се създава и монтира първата българска цифрова електронна лампова изчислителна машина с програмно действие ?Витоша“.

В края на 1962 г. Физическият институт при БАН се преименува във Физически институт с Атомна научноекспериментална база при БАН.

На снимката: Реактора в сградата на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика

1964-1970

1964 г. – създава се нов институт в областта на историческите науки – Институт по балканистика – със задача да изучава миналото на балканските народи и да съдейства за тяхното сътрудничество.

През 1964 г. се внедрява е в производство първият български и четвърти в света електронен калкулатор “Елка”.

През септември 1967 г. към Института по физикохимия се създава Централна лаборатория по фотографски процеси в твърди тела, насочена към изследване на нови явления във фотографията. Създава се и Научноизследователски център за Африка и Азия със задача да се изследват икономическите и политическите процеси в развиващите се страни в този район. С оглед да се засилят изследванията на социалните процеси в обществото и да се изясняват закономерностите на неговото развитие към Академията се създава Институт по социология.

През 1969 г. е отбелязан 100-годишния юбилей от създаването на БАН.

В периода 1969-1970 се създава е експериментален модел за интеграция между Математическия факултет на СУ и Института по математика и механика на БАН.

На снимката: Първият български електронен калкулатор “Елка”, тежащ 8,5 килограма, с 3 регистъра и работещ с 12 десетични числа

1971-1980

На 21 април 1972 излиза Постановление на МС, според което Отделенията на БАН се заместват от Единни центрове за наука и подготовка на кадри (ЕЦНПК). По този начин се търси функционална интеграция със Софийския университет.

1972, 21 декември – Общото събрание на БАН приема нов Устав на Академията. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на институцията. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет № 1029 от 4 май 1973 г.

През 1972 г. се създава Института по тракология към БАН, с печатни издания?Orpheus. Journal of Indo-European and Thracian Studies и Studia Thracica.

1977 – техническите звена (Институт по техническа кибернетика, Институт по металознание и технология на металите, Институт по водни проблеми, Централна лаборатория по физикохимична механика) излизат от ЕЦНПК и образуват ново Научно обединение по основни проблеми на техническите науки.

През 1975 г. в автомобилната промишленост на страните от Източна Европа започва широкото внедряване на добавката Б-7211 за бляскави галванични медни покрития. Тя е създадена от колектив от учени в институтите по органична химия и физикохимия на БАН и през следващите години е използвана в производството на над 1 500 000 автомобила.

1979 – създава се Централната лаборатория по приложна физика при БАН, която работи в областта на теорията и приложението на оптоелектрониката и полупроводниковите сензорни устройства и се превръща във филиал на лабораторията на Нобеловия лауреат акад. Жорес Алфьоров във Физико-технически институт ?А. Ф. Йофе“ в Ленинград.

На снимката: Първото издание на Studia Thracica

1981-1988

През 1981 г. е учредена т. нар. Златна книга на откривателите и изобретателите в България.

На 14 юли 1988 г. в съответствие с проекта “Основни насоки и задачи за преустройството на научния фронт” Политбюро на БКП взема решение за закриване на деветте съществуващи Единни центрове на БАН, както и на Научните обединения и на самостоятелните институти.

На 25 юли 1988 Общото събрание на академиците и член-кореспондентите като върховен орган на управление на Академията избира за председател на БАН акад. Благовест Сендов.

На снимката: акад. Благовест Сендов