• welcome

    150 години Българска академия на науките2021-05-20T17:16:16+00:00

    Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България.??В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.

    БАН на 150

    Обръщение на Председателя на БАН

    Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

    Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

    За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

    Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

    След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.

    Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

    И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: ?да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.

    академик Юлиан Ревалски,
    председател на Българската академия на науките

    Поздравителни адреси

    Стена на поздравленията

    Antoine Petit

    President and CEO of the CNRS (France)

    Martin Hynes

    President of the European Science Foundation

    Daya Reddy

    President of the International Science Council

    Antonio Loprieno

    President of ALLEA

    Minister Liang-Gee Chen

    Ministry of Science and Technology (Taiwan)

    Acad. Akif Alizadeh

    President of the Azerbaijan National Academy of Sciences

    Acad. Taki Fiti

    President of the Macedonian Academy of Sciences and Arts

    Acad. Ioan-Aurel Pop

    President of the Romanian Academy

    Acad. Vladimir S. Kostić

    President of the Serbian Academy of Sciences and Arts

    Acad. Tadej Bajd

    President of the Slovenian Academy of Sciences and Arts

    Dr. Hans Willems

    Secretary General of the Research Foundation - Flanders

    Tarmo Soomere

    President of the Estonian Academy of Sciences

    Eva Zažímalová

    President of the Czech Academy of Sciences

    Jean-Pierre Bourguignon

    President of European Research Council

    Историята на БАН

    Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество,?учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.? Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. ?През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките?и е приет първият закон за нея.

    Историята на БАН

    Дарителска кампания

    Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза ?150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

    Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

    Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

    Дарителската сметка е:
    IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
    BIC: BNBGBGSD
    Адрес: ул. ?15-ти ноември“ 1, 1040 София
    Булстат: 000662018

    Дарителска кампания

    Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза ?150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.

    Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.

    Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.

    Дарителската сметка е:
    IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
    BIC: BNBGBGSD
    Адрес: ул. ?15-ти ноември“ 1, 1040 София
    Булстат: 000662018

    Актуално

    Откриваме нови хоризонти!

    Юбилейно издание ?150 години Българска академия на науките. Храм на познанието”

    Изданието ?150 години Българска академия на науките. Храм на познанието“ е първото по рода си енциклопедично издание за БАН, което събира в една книга широк кръг от теми, свързани както с разностранната научна дейност, така и с вековната история на Академията. В научнопопулярна и достъпна форма то представя съвременния облик на БАН и нейния научен потенциал, 150-годишната история на организационната и научната дейност и значителните постижения на академичните учени във всички области на знанието.

    Първата част на книгата – ?Академията в ХХI век“, запознава с организацията на съвременната научна структура, която обединява 42 автономни научни института и общността на академиците и член-кореспондентите. Представени са всички институти от деветте научни направления чрез тематиката, върху която работят, проектите и значимите им постижения. Звената, които имат важна роля в популяризирането на науката – националните музеи, обсерваторията и ботаническата градина, са обединени в отделна част, озаглавена ?Незабравими срещи с науката“. Специално внимание е обърнато на по-атрактивното й оформяне, което да привлече вниманието на читателите. Отделни теми са посветени на научния потенциал и ключовата роля на Академията в националните научни програми и проекти, на експертната роля на БАН в полза на обществото и държавата. Засегнати са образователната, издателската и международната дейност.

    Втората част ?Научната организация през годините“ проследява в разширена хроника основните етапи и процеси в историята на Академията от създаването й като Българско книжовни дружество до днес. Прецизно подбраната информация е подкрепена от архивни материали, устави, правилници, решения на ръководните органи на БАН, правителствени постановления, закони, укази за работата на академията и други документи. С кратки биографични статии и портрети са представени основателите и председателите на научната организация. Разгледана е темата за дарителството, което съпътства Академията от създаването й до днес.

    Третата част ?Развитие на науката в БАН“ е първи опит в издание на Академията да се проследи историята на науката чрез приносите на академичните учени, техните разработки, открития и постижения. Специално внимание е отделено на най-изявените наши учени, чиито открития и изобретения получават признанието на международната научна общност и издигат престижа на българската наука. Откроена е ролята на БАН в създаването на нови клонове на индустрията у нас, развитието на информационните технологии, компютъризацията, роботизацията, енергиите на бъдещето, развитието на иновативните технологии, участието на научни колективи в европейски рамкови програми и др.

    Насоките за бъдещото развитие на Академията са синтезирани в заключителната част на книгата, посветена на Стратегията за развитие на БАН за периода 2018–2030 година.

    Юбилейното издание е луксозно, цветно, на гланцова хартия, богато илюстрирано. Разработено е и е съставено от екип на Научноинформационен център ?Българска енциклопедия“ при БАН под ръководството на Редакционна колегия, с помощта на научни консултанти от всички научни направления и с активната подкрепа на Председателя на БАН. Художественото оформление и отпечатването е дело на Академично издателство “Проф. Марин Дринов”.

    Книгата е двуезична – на български и на английски език, и ще представлява интерес както за българските и чуждестранните учени, така и за любознателните читатели с научни интереси.

     

     

    понеделник, 26 октомври 2020 |Tags: |

    Иновативен проект на УчИ-БАН намира приложение в практиката

    Ученически проект по роботика получи предложение за практическа реализация по време на шестото издание на сесията на УчИ-БАН. Разработки в шест научни направления представиха участниците във форума на Ученическия институт на БАН (УчИ-БАН), който се проведе на 28 и 29 ноември. (още…)

    петък, 29 ноември 2019 |Tags: |

    Министерството на образованието и науката високо оценява работата на Ученическия институт на БАН

    Шестата научна сесия на Ученическия институт на БАН (УчИ-БАН) беше открита днес от заместник-министъра на образованието и науката Таня Михайлова и зам.-председателя на БАН чл.-кор. Костадин Ганев. Двудневният форум се провежда в зала ?Проф. Марин Дринов“ и е посветена на 150-годишнината на Българската академия на науките. (още…)

    четвъртък, 28 ноември 2019 |Tags: |

    С марка с персонализирана винетка БАН отбелязва българския принос в репродуктивната имунология

    Българският принос в репродуктивната имунология и биотехнологиите беше отбелязан от Института по биология и имунология на размножаването ?Акад. Кирил Братанов“ на БАН с издаването на марка с персонализирана винетка. Това стана в рамките на изложбата ?Ролята на ИБИР за развитието на репродуктивната биология и имунология”, която се състоя от 22 до 27 ноември във фоайето на Българската академия на науките. (още…)

    Научно-информационна конференция ?Превенция и съвременно лечение на рака на простатната жлеза“

    Научно-информационна конференция ?Превенция и съвременно лечение на рака на простатната жлеза“ се проведе в зала ?Проф. Марин Дринов“ на БАН. Форумът се проведе във връзка с месеца на ?Борбата с рака на простатната жлеза“ и по случай 150 години от създаването на БАН. (още…)

    сряда, 27 ноември 2019 |Tags: |

    Спомоществователи на честванията

    Sofia Municipality
    MON
    Geotechmin

    Столична община

    Министерство на образованието и науката

    ГЕОТЕХМИН

    DSK Bank
    VIVACOM

    Банка ДСК

    VIVACOM

    Медийни партньори

    BNT
    DARIK

    Българска национална телевизия

    Дарик Радио

    Go to Top

    亚洲学生爱爱综合图

    HoMEѧۺͼ