За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, законодателите на ЕС трябва да намерят начин всички вече построени, както и всички нови сгради в ЕС, да станат с почти нулеви емисии на парникови газове. Това е основният извод от новия доклад на експертна група от учени от различни академии-членки на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) – ?Декарбонизация на сградите – за климат, здраве и работни места“.

?Политиците отдавна са се фокусирали върху създаването на енергийно ефективни сгради, които намаляват нуждата от отопление и климатизация или генерират възобновяема енергия на място. Но енергията, използвана за експлоатацията им, е само част от проблема. Трябва спешно да разширим обхвата и да проучим емисиите от строителните материали и методи – както за нови сгради, така и за обновяването на старите.“, казва Уилям Жилет, директор на енергийната програма на EASAC.

В момента между 1 и 1,5% от европейския сграден фонд се обновява ежегодно. ?За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, този процент трябва да бъде два или дори три пъти по-висок“, посочва Жилет.

Досега политиките на ЕС се концентрираха върху концепцията за ?почти нулеви енергийни сгради“ с акцент върху намаляването на потреблението на енергия, използвана за осигуряване на комфорт на обитателите им. Според EASAC това понятие е остаряло? и индикаторът, който трябва да се използва днес за оценка на климатичното въздействие на нова или ремонтирана сграда, трябва да са кумулативните емисии на парниковите газове, включително въплътени емисии, произведени от строителните работи, и експлоатационни емисии, произведени от строителство в годините след това.

Сградите трябва да бъдат проектирани да се демонтират и рециклират в края на живота си

Докладът посочва, че по-голямата част от застроената среда все още е проектирана чрез линейния подход ?вземи-направи-консумирай-изхвърли“. Преходът към кръгова икономика не само ще позволи да се намали потреблението на ресурси и въглеродния отпечатък, но и ще се справи с проблема с отпадъците. ?Циркулярността има много аспекти“, обяснява проф. Брайън Нортън, съпредседател на работната група на EASAC. ?Много строителни материали могат да бъдат използвани повторно, рециклирани и оползотворени. Като начало сградите и техните компоненти трябва да бъдат проектирани за лесно демонтиране в края на използването им.”

Реновирането на съществуващи сгради трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС, твърдят учените. ?Важно е да се обмисли повторното използване на съществуващи сгради, вместо да се заменят с нови“, казва Нортън.

Климатичната неутралност до 2050 г. ще се постигне чрез обновяване на над 90?000 домове седмично

През 2020 г. Европейската комисия представи своята стратегия за стимулиране на енергийното обновяване на сградите в ЕС озаглавена ?Вълна на обновяване“. Комисията възнамерява да преразгледа Директивата за енергийните характеристики на сградите като един от крайъгълните камъни на тази стратегия.

Сградите са източник на емисии, над които общините имат голям контрол

Докато авторите на доклада отправят политическите си препоръки към Европейския съюз, те си дават сметка, че и градовете също играят голяма роля. ?Общинските съвети и урбанистите оказват огромно влияние върху спецификациите на обществени поръчки. Те могат да стимулират обновяването и изграждането на почти нулеви от гледна точка на емисиите на парникови газове квартали с интегрирани енергийни и транспортни системи и подходящи зелени площи“, казва Нортън.

 

Посланията на EASAC към политиците:

  • Поетапно премахване на изкопаемите горива до 2030 г., увеличаване на интегрираните доставки на декарбонизирана електроенергия и топлина за сгради, промишленост и транспорт и ускоряване на улавянето и съхранението на въглерод.
  • Използване на безвъзмездни средства и стимули за сериозни енергийни реконструкции на сгради.
  • Регулиране на нивата на въплътени емисии на парникови газове в строителните материали и компоненти, насърчаване на рециклирането и повторното използване на строителни компоненти и обновяване вместо разрушаване.
  • Смяна на фокуса на строителните разпоредби, схемите за сертифициране и стимулиране на предоставяне на нови и реновирани сгради, които работят с почти нулеви емисии на парникови газове.
  • Насърчаване на здравето и благосъстоянието чрез увеличаване двойно или тройно на ремонтите, които подобряват качеството на въздуха, увеличават достъпа до дневна светлина и избягват течения и прегряване, както и намаляват емисиите на парникови газове.
  • Насърчаване на публичните власти и градовете, улесняване и подкрепяне на техните ангажименти за декарбонизация на сградите и намаляване на енергийната бедност.
  • Разширяване и модернизиране на строителната индустрия, за да работи, използвайки кръгови бизнес модели с още 3 милиона работни места (включително висококвалифицирани работни места), за да реализира нови и обновени сгради с почти нулеви емисии на парникови газове.
  • Подобряване на достъпа на собствениците на сгради и професионалистите до сертифицирани данни за въведените емисии на парникови газове от строителни материали и компоненти, както и за енергийните показатели на емисиите на парникови газове на нови и реновирани сгради.
  • Актуализиране на законодателството на ЕС (Директива относно енергийните характеристики на сградите, Директива относно енергийната ефективност, Директива за радиосъоръженията, схемата за търговия с емисии, Директивата за пазара на строителни продукти, таксономията), като се използва интегриран подход за постепенно премахване на изкопаемите горива, увеличаване на доставките на възобновяема енергия и намаляване на кумулативните емисии на парникови газове от сградите.